Когато човек обича работата си, тя започва да олицетворява неговата същност.

Тя е неописуема и непредсказуема. Смее се, дори когато е тъжна. Не се спира пред нищо. Светът не я плаши, напротив приятел й е. Пътува с хора. Засега не може сама, но се учи.
Приятел е. На майки, деца, животни.
Тя е човекът, който от една година всеки ден ме пита „Хайде, какво става с блога?“, за което й благодаря.

Тя е Ирина.

Прочети цялото интервю